your Logo

Folk Dance Ensemble ROSNA KITKA - Bulgaria

 

Това са думите, които споделиха някои от дългогодишните танцьори в РОСНА КИТКА, защо продължават да танцуват в РОСНА КИТКА вече толкова много години.


Защото след всяка репетиция получавам несравним с нищо емоционален заряд от танците, от ръководителите, от приятелите. Той ми дава допълнителни сили в ученето и работата.

Иван Костов, еколог – магистър по опазване на природната среда 


 

През годините, в които танцувам в РОСНА КИТКА, непрекъснато научавам нови неща; отново преоткривам българския фолклор, неговата красота и пъстрота. В ансамбъла се научих да си поставям цели и да давам всичко от себе си, за да ги постигна; тук се научих да не се страхувам от трудностите и да търся предизвикателства. Намерих приятели и още ги имам. На всяка репетиция се зареждам с позитивна енергия и се чувствам част от една несвършваща се магия…

Гергана Стоева, строителен инженер 


Защото ми носи огромно удоволствие!

Мая Близнакова, икономист 


Защото благодарение на РОСНА КИТКА народните танци станаха част от моя живот,  с тях израснах. Защото половината от него досега е преминал в залата за репетиции и в концертни зали. Защото ансамбълът и танците ми дават това, което нищо и никой не може да ми даде, нито да ми отнеме – радостта да играя…

Станислава Антонова, студентка по счетоводство


За 15-те години, прекарани в репетиции, концерти и турнета, народните танци станаха неразделна част от моя живот. Сега ми се струва, че е невъзможно да спра да танцувам, въпреки че вече съм и майка. Усещането да влезеш в репетиционната зала, да се откъснеш за час и половина – два от напрегнатия живот на работеща студентка, да се отдадеш изцяло на танца и то заедно с едни от най-добрите си приятели – каквито са моите от РОСНА КИТКА – това е с нищо несравнимо удоволствие. А когато излезеш на сцената, облечена в българска национална носия, и усетиш настроението на залата, което създават твоите танци, тогава се чувстваш като част то нещо наистина стойностно, добро и истинско…

Евгения Александрова, студентка по туризъм


Танцувам от дете и не съм прекъсвал. Защо ли? Носи ми радост и добро настроение, които ме правят освободен човек…

Александър Иванов,икономист, собственик на фирма


Защото ми харесват атмосферата и репертоарът, които са мое вълнение и удоволствие вече 15 години. Танцувам професионално с Илия Луков и Христо Станков, но това не подменя връзката ми с РОСНА КИТКА и аз продължавам да играя в ансамбъла...

Силвия Ценева, танцьорка


Защото обичам РОСНА КИТКА! Танцувам в ансамбъла от 5 – годишна и нямам намерение да се отказвам, въпреки многото ми ангажименти. Харесвам ръководителите и приятелите си тук, танците и българския фолклор. И когато някой ден спра да играя, сигурна съм, че тези прекрасни години много ще ми липсват...

Теодора Райнова, студентка по педагогика в СУ „Св. Климент Охридски” 


Защото обожавам колектива и страшно много държа на приятелите си там. Ръководителите ни са невероятни педагози, допринесли в голяма степен за моето възпитание. След уморителния работен или учебен ден няма нищо по-хубаво от една пълноценна, а понякога и дори тежка репетиция.

Кирил Петров, студент по бизнес администрация


 

В ансамбъла играя от 17 години. Трудно е да се обясни с прости думи вълшебството на фолклора , което те завладява и на което танцьорът става подвластен. Да чувстваш ритъма на танца с цялото си сърце, да усещаш, че предаваш това огнено настроение на публиката, да чуваш бурните й аплодисменти и да потъваш в усмивките на хората… Ето, това е духовното възнаграждение на танцьора. Но…всичко това дължа на  моите ръководители – хората, пред чиито очи и с чиито грижи израснах, благодарение на които получих душевната радост от танцуването.  Благодаря им!

Дафина Атанасова, студентка по кукловодство в НАТФИЗ


Шум. Суетня. Понякога дори бъркотия. Дошло е време за репетиция, а загрявката не означава просто раздвижване на крайниците. Загрява се настроението, под игрив ритъм съзнанието много бързо се изчиства от битовизмите на ежедневието: трябват му само два акордеона, за да му дадат тон.

...Вече загряхме и сме готови. За какво ли? За един особен процес, в който се включваме всички. И всеки един от нас отдава енергията си – някои по-пламенно, други по-пестеливо, но в крайна сметка този особен процес е завършен. Както дава, така и всеки получава от общата ни енергия. В очите се появява някакво дяволито пламъче – така си общуваме по време на репетиция: с поглед, с уважение.

Бях ученичка, когато започнах да танцувам в ансамбъл РОСНА КИТКА. Сега съм студентка и репетициите продължават да ми се струват най-естественото нещо в седмицата ми. Признавам – с годините изникват все повече и повече ангажименти, които най-безцеремонно окупират времето ми. Но все пак, седя и си мисля… Кой би се отказал от занимание, което го зарежда с толкова положителна енергия, ако поне веднъж, потопил се в музика и танц, изплува от тях час и половина по-късно някак си по-лек? Е, аз не бих…

Елизабет Сиди, студентка по право в СУ „Св. Климент Охридски” 


Защото харесвам колектива, българския фолклор и най-вече концертите и веселите моменти от пътуванията ни.

Яна Михайлова, ученичка в 12 клас в НСФГ 


Защото танците станаха част от моя живот. Удоволствие ми доставят и репетициите, и концертите, и турнетата. И още – тук срещнах моите най-добри приятели.

Десислава Кирилова, ученичка в 11 клас на ПГЧЕ 


Защото в танцуването се разтоварвам, тренирам издръжливостта си и обогатявам знанията си. Харесва ми атмосферата в колектива. Обичам народните танци, а РОСНА КИТКА е точното място да осъществя мечтата си да играя.

Силвия Папазова, ученичка от 11 клас в специализирана паралелка по рисуване в 105 СОУ 


Танцувам в ансамбъла вече 25 години. И ще продължа да танцувам. През годините имах много възможности да отида в друг ансамбъл или да се насоча към друг вид танцово изкуство, но не го направих. Причините за това са много. Преди всичко имам сантиментална привързаност към РОСНА КИТКА – намерих най-добрите си приятели, всички моменти от съзнателния ми растеж са свързани с ансамбъла, преживях прекрасни моменти и научих много за живота именно тук.

Когато бях по-малка, имах усещането, че РОСНА КИТКА ми дава нещо, което връстниците ми навън го нямаха. Това ме караше да се чувствам по-специална и вярвам, че и другите танцьори в ансамбъла са изпитвали подобно чувство. Сега, когато отдавна не съм в границите на детската възраст, осъзнавам, че децата на РОСНА КИТКА наистина са по-специални от останалите. Няма нищо по-хубаво да растеш под прожекторите и в ритъма на танците, да се учиш да цениш корените и миналото си, да се чувстваш част от нещо голямо и хубаво, каквото е танцът.

Неведнъж съм казвала, че моментите, които съм имала в групата, са сред най-хубавите в живота ми – това са стотици турнета, концерти и репетиции. РОСНА КИТКА не е просто танцова група – то е комбинация от отношения, приятелства, музика…

Сега репетициите за мене са едно огромно удоволствие. Работата ми е изпълнена с много напрежение и психическо натоварване. Но в момента, в който вляза в залата, всичко остава зад гърба ми и ежедневните проблеми бързо се стопяват. Когато изпусна една – две репетиции, осъзнавам колко много ми липсват. Танците си остават моят малък свят, в който е запазена детската ми невинност.

Зорница Маркова, журналист