your Logo

Folk Dance Ensemble ROSNA KITKA - Bulgaria


Другите за доц. Петър Григоров                    


Изтъкнатият български хореограф доцент Петър Григоров е основоположник на движението Детско-юношески фолклорни танцови състави и ансамбли в България. Подобно на Бончо Бончев, чийто пръв български детски хор учуди света, така и Григоров с неговата знаменита РОСНА КИТКА постави началото на едно чисто българско танцово изкуство, което прослави страната ни далече зад пределите й.

Акад. Николай Кауфман

 

Петър Григоров е лица в българската хореография, едно от тези, които оставиха емблематична следа и заеха особено място в развитието й от 60-те години на миналия век до днес – бурните години на утвърждаването на това изкуство в България. Богатият ни фолклор благоприятства създаването на сценично творчество и възможността да развиваме на друго равнище нашата традиционна култура. Григоров определи пътя на движение и даде облика на детската сценична хореография, и то категорично. Първо, с цялото си творчество, второ, с изключителните си умения да работи с деца, и трето – с моженето си да определя характера и съдържанието на детското творчество, една сама по себе си много трудна сфера. Той съумя да съчетае тези три условия и с ансамбъла си РОСНА КИТКА сочеше на всички, които работеха в детското творчество, средствата, пътя и начина за най-вярното пресъздаване на детските мисли, на детската фантазия на сцената. Обичат го студентите, обичат го и колегите. Носи характерно чувство за хумор, което го сближава с хората  и много му помага в педагогическата работа. Приятно е да се общува с него, приятели и колеги сме вече дълги години. Той умее да владее себе си, да владее и средата, в която общува с другите – вероятно се дължи на генетически заложени качества. Събрал е „фамилът” в себе си в продължение на годините… Има точна преценка за нещата – и в работата си като майстор в творчеството за деца, и за начина на живот, и за хората и тяхното поведение.

Танците му са с истинско детско съдържание. Режисурата е такава, че се докосва до детското у децата, и те не само танцуват. Те играят, вживяват се като в любима детска игра. Голям процент от българските хореографи, които работят с деца, имитират в съставите си играта на възрастните и това е тяхната основна грешка . Григоров прави същински детски танци. Интелигентност, усет, познания трябват за вникване в детската природа и Петър го умее до тънкости.

проф. Петър Ангелов, хореограф, декан на факултет „Изкуства” във ВСУ „Черноризец Храбър” 

 

Преди да се запозная лично с Петър Григоров, още в ранните си професионални години изживях вълнуващата среща с неговото творчество. Изключително обаятелен е като човек, мога и това да кажа за него сега.Той е автор с ярко изразен профил. На поколения танцьори е предал силата гордостта да бъдат българи, да носят в душите си България чрез творбите, които е създал за тях.

Васил Герлимов, главен художествен ръководител на ансамбъл „Загоре” и артистичен директор на формация „Танцът на вятъра”, Стара Загора  

 

Каквото има да се казва за Петър Григоров, той сам го е казал с творчеството си. За България той остава творецът на детския танц. Уважавам го като талант и ценя приятелството ни, което е от години.  Харесахме се на мига, та и до днес държим един на друг. Благородно завиждам на умението му, да владее децата, да разговаря с тях и да ги увлича в танца. Роден е за тази работа… Присъствал съм на негови репетиции и съм наблюдавал как ги вае като пластелин. Те целите се отдават на играта, очите им светят като въглени. Работил съм с малки, правил съм и произведения за тях, но признавам, че това не са моите води. Петър умее, методът му е неподражаем. Вземал съм от него, но пречупено като за работа с големи. Малко е да се каже, че РОСНА КИТКА е школа. Тя е школа от национален мащаб. Всички детски колективи се равняваха по нея – тя влияеше на  репертоара и изпълнението им, по отношението им към децата и детската тема. Особено в първите години, докато всеки детски ансамбъл търсеше своя път.П. Григоров е много колоритен като личност, човек с особено приятен тип на поведение, което го прави интересен и като колега, и като приятел. Израснахме в професията заедно и искрено се радвам на всичко, което той постигна в детската хореография.

Иван Донев, художествен ръководител на фолклорен танцов театър „Найден Киров”, Русе  

 

Първото ми впечатление от РОСНА КИТКА – вече като стабилен колектив, бяха редът и тишината по време на репетициите. Удивително е това умение на ръководител, който работи с деца. И как го постига? Играят десет минути, две минути им пуска някаква закачка, с която ги разтоварва, и в следващия момент отново ги грабва. Така те играят, слушат и не шукват. Петър Григоров създава ситуации на очакване, на интересно занимание и на приятно отпускане. Владее децата като хипнотизатор. Много му помага чувството за хумор – той умее прекрасно да се шегува с малките. Второто ми впечатление беше действащото правило – без никакви изключения, всички деца при него да бъдат равни. У тях е възпитано чувството, че навсякъде представляват колектива си. И то е следствие на отношението им към онова, което става в репетиционната зала. Те знаят, че се занимават с нещо сериозно и имат пълната подкрепа на родителите си, които благодарение на контактите и работата с тях – също са убедени, че техните деца са потопени в атмосферата на полезни за здравето, възпитанието и развитието на естетическото чувство занимания. Петър Григоров умее да убеждава децата, да ги хваща  в мига, да ги омайва. Влиза в залата и ги овладява, да не говорим, че на много даде път в живота и те избраха хореографията за своя професия.

Агрипина Войнова, председател на Сдружението на детските танцови колективи, София


 

За мене РОСНА КИТКА и Петър Григоров предизвикват едни и същи чувства на възхищение и отговорност. Щастлива съм, че 25 години съм близък свидетел на богатата и талантлива реализация на един от водещите ни хореографи. Благодарна съм, че споделям с него радостта от работата с децата. Тази истина има стойност на вълшебство в мен.

Децата обичат Григоров и тази обич се пренася в танците, които той прави с тях и за тях. Шедьоврите му „Куклички”, „Шопчета”, „Пастирчета”, „Дунавски ритми”, „Игри и танци от Западна България” и др. се играят от много колективи в страната, защото са родени с любов, притежават съвършенство и носят жизнерадост.

Григоров е учителят, който изгради в мен хореографа. Все още има какво да „купувам” от него. Той винаги без ревност ми е давал всичко, което е давал и на сина си – хореографа Бисер Григоров. Винаги разчитам на подкрепата му – можеш да му се довериш, можеш да помолиш за съвет, да споделиш радост и болка като с приятел. Душата му е отворена за колегите и те го знаят. Прямотата му, човечността и безрезервната му отговорност да насочва и окуражава ми дават стимул и удовлетворение да работя в РОСНА КИТКА, да съм част от ежедневието на ансамбъла.

Росица Лозанова, ръководител и хореограф – педагог в  РОСНА КИТКА

 

We use cookies to improve our website and your experience when using it. Cookies used for the essential operation of the site have already been set. To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.
EU Cookie Directive plugin by www.channeldigital.co.uk