your Logo

Folk Dance Ensemble ROSNA KITKA - Bulgaria


Другите за доц. Петър Григоров                    


Изтъкнатият български хореограф доцент Петър Григоров е основоположник на движението Детско-юношески фолклорни танцови състави и ансамбли в България. Подобно на Бончо Бончев, чийто пръв български детски хор учуди света, така и Григоров с неговата знаменита РОСНА КИТКА постави началото на едно чисто българско танцово изкуство, което прослави страната ни далече зад пределите й.

Акад. Николай Кауфман

 

Петър Григоров е лица в българската хореография, едно от тези, които оставиха емблематична следа и заеха особено място в развитието й от 60-те години на миналия век до днес – бурните години на утвърждаването на това изкуство в България. Богатият ни фолклор благоприятства създаването на сценично творчество и възможността да развиваме на друго равнище нашата традиционна култура. Григоров определи пътя на движение и даде облика на детската сценична хореография, и то категорично. Първо, с цялото си творчество, второ, с изключителните си умения да работи с деца, и трето – с моженето си да определя характера и съдържанието на детското творчество, една сама по себе си много трудна сфера. Той съумя да съчетае тези три условия и с ансамбъла си РОСНА КИТКА сочеше на всички, които работеха в детското творчество, средствата, пътя и начина за най-вярното пресъздаване на детските мисли, на детската фантазия на сцената. Обичат го студентите, обичат го и колегите. Носи характерно чувство за хумор, което го сближава с хората  и много му помага в педагогическата работа. Приятно е да се общува с него, приятели и колеги сме вече дълги години. Той умее да владее себе си, да владее и средата, в която общува с другите – вероятно се дължи на генетически заложени качества. Събрал е „фамилът” в себе си в продължение на годините… Има точна преценка за нещата – и в работата си като майстор в творчеството за деца, и за начина на живот, и за хората и тяхното поведение.

Танците му са с истинско детско съдържание. Режисурата е такава, че се докосва до детското у децата, и те не само танцуват. Те играят, вживяват се като в любима детска игра. Голям процент от българските хореографи, които работят с деца, имитират в съставите си играта на възрастните и това е тяхната основна грешка . Григоров прави същински детски танци. Интелигентност, усет, познания трябват за вникване в детската природа и Петър го умее до тънкости.

проф. Петър Ангелов, хореограф, декан на факултет „Изкуства” във ВСУ „Черноризец Храбър” 

 

Преди да се запозная лично с Петър Григоров, още в ранните си професионални години изживях вълнуващата среща с неговото творчество. Изключително обаятелен е като човек, мога и това да кажа за него сега.Той е автор с ярко изразен профил. На поколения танцьори е предал силата гордостта да бъдат българи, да носят в душите си България чрез творбите, които е създал за тях.

Васил Герлимов, главен художествен ръководител на ансамбъл „Загоре” и артистичен директор на формация „Танцът на вятъра”, Стара Загора  

 

Каквото има да се казва за Петър Григоров, той сам го е казал с творчеството си. За България той остава творецът на детския танц. Уважавам го като талант и ценя приятелството ни, което е от години.  Харесахме се на мига, та и до днес държим един на друг. Благородно завиждам на умението му, да владее децата, да разговаря с тях и да ги увлича в танца. Роден е за тази работа… Присъствал съм на негови репетиции и съм наблюдавал как ги вае като пластелин. Те целите се отдават на играта, очите им светят като въглени. Работил съм с малки, правил съм и произведения за тях, но признавам, че това не са моите води. Петър умее, методът му е неподражаем. Вземал съм от него, но пречупено като за работа с големи. Малко е да се каже, че РОСНА КИТКА е школа. Тя е школа от национален мащаб. Всички детски колективи се равняваха по нея – тя влияеше на  репертоара и изпълнението им, по отношението им към децата и детската тема. Особено в първите години, докато всеки детски ансамбъл търсеше своя път.П. Григоров е много колоритен като личност, човек с особено приятен тип на поведение, което го прави интересен и като колега, и като приятел. Израснахме в професията заедно и искрено се радвам на всичко, което той постигна в детската хореография.

Иван Донев, художествен ръководител на фолклорен танцов театър „Найден Киров”, Русе  

 

Първото ми впечатление от РОСНА КИТКА – вече като стабилен колектив, бяха редът и тишината по време на репетициите. Удивително е това умение на ръководител, който работи с деца. И как го постига? Играят десет минути, две минути им пуска някаква закачка, с която ги разтоварва, и в следващия момент отново ги грабва. Така те играят, слушат и не шукват. Петър Григоров създава ситуации на очакване, на интересно занимание и на приятно отпускане. Владее децата като хипнотизатор. Много му помага чувството за хумор – той умее прекрасно да се шегува с малките. Второто ми впечатление беше действащото правило – без никакви изключения, всички деца при него да бъдат равни. У тях е възпитано чувството, че навсякъде представляват колектива си. И то е следствие на отношението им към онова, което става в репетиционната зала. Те знаят, че се занимават с нещо сериозно и имат пълната подкрепа на родителите си, които благодарение на контактите и работата с тях – също са убедени, че техните деца са потопени в атмосферата на полезни за здравето, възпитанието и развитието на естетическото чувство занимания. Петър Григоров умее да убеждава децата, да ги хваща  в мига, да ги омайва. Влиза в залата и ги овладява, да не говорим, че на много даде път в живота и те избраха хореографията за своя професия.

Агрипина Войнова, председател на Сдружението на детските танцови колективи, София


 

За мене РОСНА КИТКА и Петър Григоров предизвикват едни и същи чувства на възхищение и отговорност. Щастлива съм, че 25 години съм близък свидетел на богатата и талантлива реализация на един от водещите ни хореографи. Благодарна съм, че споделям с него радостта от работата с децата. Тази истина има стойност на вълшебство в мен.

Децата обичат Григоров и тази обич се пренася в танците, които той прави с тях и за тях. Шедьоврите му „Куклички”, „Шопчета”, „Пастирчета”, „Дунавски ритми”, „Игри и танци от Западна България” и др. се играят от много колективи в страната, защото са родени с любов, притежават съвършенство и носят жизнерадост.

Григоров е учителят, който изгради в мен хореографа. Все още има какво да „купувам” от него. Той винаги без ревност ми е давал всичко, което е давал и на сина си – хореографа Бисер Григоров. Винаги разчитам на подкрепата му – можеш да му се довериш, можеш да помолиш за съвет, да споделиш радост и болка като с приятел. Душата му е отворена за колегите и те го знаят. Прямотата му, човечността и безрезервната му отговорност да насочва и окуражава ми дават стимул и удовлетворение да работя в РОСНА КИТКА, да съм част от ежедневието на ансамбъла.

Росица Лозанова, ръководител и хореограф – педагог в  РОСНА КИТКА